Анаболните-андрогенни стероиди (по-нататък „анаболни стероиди“) са синтетични производни на мъжкия полов хормон тестостерон. Историята на тяхната употреба в спорта започва още през 50-те години на миналия век и до днес те остават най-дискутираните средства за подобряване на спортните резултати. В изследване, публикувано в Journal of Sports Science and Medicine (Hoffman и Ratamess, 2006; jssm.org), авторите разглеждат основните митове и реални рискове, свързани с анаболните стероиди, и задават въпроса – „Дали здравните проблеми не са преувеличени?“.
Какво представляват анаболните стероиди?
Анаболните стероиди са синтетично променени версии на тестостерона с цел да се оптимизира т.нар. „анаболен ефект“ (увеличаване на мускулната маса и силата) и да се смекчат нежеланите андрогенни ефекти (например прекомерно окосмяване, задълбочаване на гласа, акне). Спортистите често ги прилагат в циклични схеми:
- „Stacking“ – Комбинират няколко вида стероиди едновременно (орални и инжекционни) с убеждението, че това засилва ефекта.
- „Pyramiding“ – Постепенно увеличаване на дозата до определен пик, след което се „слиза“ назад, за да се редуцират страничните ефекти.
Тези цикли често са съобразени с тренировъчната и състезателната програма, като целта е да се постигне пиков спортен резултат в конкретен период.
Защо здравните рискове се подценяват?
Според автора Джей Хофман (Jay R. Hoffman) една от причините е липсата на дългосрочни проучвания, които да проследят високите дози и комбинирания прием („stacking“) в продължение на много години. Ранните научни изследвания често са проведени с относително малки или терапевтични дози, а не със свръхдозите, които някои атлети използват. В резултат на това, когато медицинските среди предупреждават за тежки последици, спортистите ги приемат със скептицизъм, понеже не виждат тези проблеми в краткосрочен план.
Основни медицински проблеми
- Сърдечно-съдова система
- Анаболните стероиди често се свързват с негативни изменения в липидния профил (понижен „добрия“ HDL холестерол и повишен „лош“ LDL холестерол). Това може да доведе до повишен риск от атеросклероза и тромбоза.
- Въпреки че има случаи на миокарден инфаркт при сравнително млади билдъри, доказателствата за еднозначна причинно-следствена връзка са ограничени. Други фактори като генетична предразположеност и хранене също могат да играят роля.
- Чернодробни увреждания
- Най-рискови се оказват оралните стероиди (17α-алкилирани), които могат да претоварят черния дроб.
- Увеличението на чернодробните ензими (AST, ALT) често отразява и мускулни увреждания от интензивни тренировки, което затруднява точната диагностика. Много лекари погрешно приемат тези повишени ензими автоматично за чернодробна патология.
- Промени в костната и съединителната тъкан
- При юноши има опасност от преждевременно затваряне на растежните зони (епифизи), но няма много потвърдени случаи.
- Част от опасенията за по-висок риск от разкъсвания на сухожилията произлизат от факта, че мускулната сила нараства много по-бързо от стабилността на сухожилията и ставите.
- Хормонални и репродуктивни ефекти
- При мъже: намаляване на спермата, тестикуларна атрофия, временна стерилност. След спиране на стероидите обикновено настъпва нормализиране, но не е ясно колко дълго може да продължат промените.
- При жени: дълбок глас, уголемяване на клитора, окосмяване по „мъжки“ тип, смущения в менструалния цикъл. Тези промени често са необратими.
- Психични и поведенчески промени
- Някои хора съобщават за повишена агресия, раздразнителност или „стероидна ярост“.
- Тези ефекти могат да бъдат благоприятни в спортен контекст (повече конкурентна настройка), но разрушителни в социален план.
Преувеличени ли са рисковете?
Авторите подчертават, че част от „страшните“ истории може да са преувеличени, за да се обезкуражи масовата употреба на стероиди. Много от неприятните ефекти се обръщат при спиране на приема или поне намаляват с времето. От друга страна, атлети с генетични предразположения (сърдечни и чернодробни заболявания) са изложени на значително по-висок риск.
В заключение, статията отбелязва, че медицинската общност по-дълго време е била „изостанала“ спрямо реалните практики на спортистите. Научните изследвания рядко се доближават до високите дози и „стаковете“, използвани от реални атлети. Поради това много състезатели се доверяват повече на „гурута“ от залата, отколкото на лекари.
Какво е важно да запомним?
- Голяма част от опасните странични ефекти се появяват при продължителна и неконтролирана употреба.
- Проследяването на здравословното състояние от лекар (особено кръвни изследвания и кардиологичен контрол) може да сведе до минимум рисковете, но често спортистите не го правят.
- Не всички нежелани ефекти (например в черния дроб) са пряко следствие от стероидите – интензивните тренировки, храненето и гените също имат ключово значение.
Източник:
- Hoffman JR, Ratamess NA (2006) Medical Issues Associated with Anabolic Steroid Use: Are They Exaggerated? Journal of Sports Science and Medicine, 5, 182-193. (Достъпно на jssm.org)
Настоящата статия не подкрепя и не насърчава употребата на анаболни стероиди. Целта е да представи балансирана информация за потенциалните рискове и реалността, описана в научната литература.
